Зезпосрно ювелирна класа но- Истината е, че ако имам такъв бих го продал колкото може по-бързо. За мен надеждността е основният критерий. Една масова механика на Сейко, Ситизен серия 8 или ЕТА е оптимален вариант. Там по средата се срещат достатъчно доброто качество с разумната цена. Всичко останало бутиково е само инвестиция и или показност, която отразява истинската същност на човека, а надеждността в някой характеристики е занижена. Да механизми като тези могат да работят във витрина 300 години без прекъсване при обслужване, но в реална експлоатация са по-слаби от тези който се произвеждат в 100 милионен тираж, който е минал през тестовете на времето и клиентското мнение.
Това са мои лични разсъждения породени от личен опит.
Нещо подобно, ситуация при мен... Roger Dubuis cal. RD14 33 jewels който е с нелепо конструиран Winding Pinnion с размер 3 пъти по-малък от ЕТА, Сейко или други масови. Механичното навиване вече не е възможно поради изтъркани слаби зъби. Резервни части не съществуват! Или трябва да се върне в замъка където ги произвеждат и часта да бъде заменена за няколко хиляди евро. Шамар и обида за толкова скъп часовник да се стига до такава процедура. И след няколко години пак да стане така. И ей така един гигант от бяло злато ще седи в някой витрина без да е технически изправен или надежден.
За сравнения
Ляво е Роджер Дюбуа дясно са ЕТА 2892 и 2824
виждат се изтърканите зъби.
Иначе “голяма работа„.
Ако бях собственик на компания за милиони дали бих ходил с дигитално Касио на бизнес срещи. Да сигурно, защото надявам се хората срещу мен да са достатъчно добри партньори, че да оценяват прямостта и честността.