Дай сега да понапиша още малко...
Тука се въдят едни типове, които гледат примерно в такава последователност тия востокозенити.
Първо - цифер. Колкото по-запазен е, толкова е по-ценен часовника. Ако е издухан - обратно.
Затова - ясна снимка без отблясъци. Ако циферът е нов-новеничък, и е сигурно, че е оргиналдъ, възможно най-силния ход на продавача е снимка на циферблата, изваден от касата. Нещо такова:
Така ще се видят добре и стрелките. Те също са важни за тези часовници, някои с месеци търсят, с какво да сменят неоригиналните.
След това идва касата и коронката. Тази тук е позлатена. Трябва да се дадат такива снимки, които да показват дефектите (дето и викат забележки

) и изтриванията. И да се види, какво е останало от оригиналната коронка, дали не е сменяна, и така нататък.
Стъклото... кво да го правиш... ако не е пукнато и/или напукано, се шлайфа и полира. То не е причина за некупуване, щото стъкла с такава форма се намират.
Накрая - машината. Редно е да се снима отворен часовника, ето така:
само че не толкова орязано, макар че и такава снимка дава представа за капака и за механизма.
Ако кажеш, че и крачетата на циферблата са цели, ще стане идеалната обява
