chasove.com

По коледа изплуват спомени от детството и ще бъде интересно в тази тема да си поговорим като деца за историята на научаваето и опознаването на часовника.
Аз си спомням, че пътувах във влак за Киев в спален вагон със семейството ми, разбира се за малко дете повече от няколко часа пътуване във влак се оказват досадни и за да ми минава по бързо времето беше взето решение да се науча да "познавам" часовника. Мисля, че съм бил около 6 годишен. В периода на пътуването до Киев и после до Донецк си спомням, че бях успял да цепя минутата и бях много щастлив. Жалко, че нямам точен спомен за часовникът на който съм се учел, но най вероятно е Ракета която и до днес е с мен и най вероятно ще я споделя в темата за Любим часовник.
Споделете и вие ако си спомняте.

Пътуваме за ГДР с русенския младежки оркестър-1968г.
С влак-по 6 души в купе.
Аз спях горе на скарата за багажа.
Пристигаме.Аз имах 38лв.-10те бяха нелегални.
Купих нов куфар и го напълних със стока-обувки Саламандър на мен и майка ми и баща ми.
Две одеяла.Динамо,помпа,фар,стоп-за бегача ми.И още безброй неща,които и не ги помня.

Та по темата-един съученик-Франк Нисим се казваше си купи една кесия с немски часовници.
(Между другото ни водиха във фабрика за часовници и верижки.)
Почти цялото му време минаваше в навиване.
На връщане във влака установи,че единия не работи-отвори прозореца и го запокити.

Има и друга история с него в дрезденската зоологическа,но нея по натам.

За мене не точно Коледа,а Нова Година 1963 или 64г. са свързани с моят първи часовник. Ние тогава със сестра ми получавахме новогодишните подаръци и си тачехме дядо Мраз,та и до днес.
Та,бащата понеже беше роден в Констанца знаеше румънски,а и руски добре и 4-5 пъти годишно го вземаха безплатно като преводач с разни екскурзии,които тогава се организираха от профкомитетите. Все до Одеса и Констанца (на пазар)Тогава в Румъния имаше много китайска стока,а от Одеса носеше евтини съветски полезни неща за бита. Та тая или оная година,бяха преди празниците с майка ми до Одеса и аз дори и с детският си акъл,надуших,че новогодишните ни подаръци със сестра ми, ще да са оттам.Понеже оставаха няколко дни до Н.Г.знаех ,че ги скатават някъде и знаех и точно къде . Та в една кутийка,го видях първият ми Восток,оттам и любовта ми към тази марка.С бял цифер с датник,сега като си мисля,трябва да е бил 2214 с позлатени стрелки,иначе хромиран,лъскав,в кутийка,като ми го връчиха на Н.Г.примрях от радост,щото няколко дена,ме гризеше мисълта,че старият може да си го е взел за себе си,ама той носеше Докса и Лонжин.Всички тези мигове,още от първата нощ и няколко дена подред са се запечатали много силно в паметта ми.Понеже нямах каишка още,майка ми му върза един шивашки ластик и ми го сложи на ръката,а аз по юргана с една батерия от ония старите ЖП с червена и зелена светлина,завит през главата,го гледам как стрелката му се движи ли движи и го слушах как цъка и си мислех,че няма по-щастливо дете от мене.И така дни на ред,докато старият не ме спипа,че не спя и ми отне светлината в тунела с обещание за физическо насилие,ако продължа. Така и не можах да намеря такъв модел,ама все някога ще запаля пак батерията под юргана.

Много силна история. Харесва ми.

Това е първият ми часовник .И преди съм разказвал историята му.Купен през 1964 г.По онова време "ударниците" ги награждаваха с екскурзии до СССР.Баща ми го купува от Ленинград за бебето (току що съм се бил родил) ,за себе си купува "Спортивен" ,коѝто е в доста лошо състояние но пазя.Подариха ми го (дадоха ми да го нося,защото преди това много пъти съм го държал в ръка) по случаѝ първият учебен ден -1971г.Беше с кафява кожена каишка(без подложка) ,но подобна на тази с която съм го спретнал в момента.Всички ми завиждаха,изглеждаше много голям на ръката ми по онова време.Като се скапа кожата изрязвах от "Руско НАТО" по-къса каишка и с нагорещена игла правех дупките.Скоро го разглеждахме с наѝ-добрият ми приятел ,още от ония години.Направо ме смая като каза,че го помни с кафявата му каишка.Тогава ми се струваше,че свети в тъмното като фенер.Колко часове съм го гледал като си легна вечер......Не го свалях и една нощ стъклото паднало по някакъв начин и стрелките се бяха изкривили,а светомасата паднала.Баща ми го даде на часовникар и като каза,че е готов нямах търпение да получа отново.Като го взех в ръка направо щях да умра-стрелките само бяха изправени ,но "празни".Продължих да го нося,но без радост.Преди две години като почнах да се интересувам от часовници го потърсих при баща ми.Там беше .Заедно със още 12-13 часовника ,които си спомнях много добре:на баща ми ,на дядо ,на сестра ми и няколко мои........на маѝка ми купен от същата екскурзия заедно с тези на татко и моя.Много спомени ме налазиха...... Показах го тук и Митаака от Бяла Слатина ми подари чисто нови стрелки(за което съм му много благодарен).Смених му счупения баланс и в момента изглежда по този начин и много добре работещ.От тогава е любовта ми към "Восток".Сега си го слагам понякога ,но ме стяга много яко носталгия,затова се случва много рядко.
Това е .Имам интересна история и за първият ми електронен часовник,но нея друг път

Браво момчета, страхотни истории. Радвам се много като ги чета.
За съжаление не всички помним тези първи моменти...

Еййй, тази тема ми върна ебаси спомените Първият часовник ... Подарък от леля ми, живееща в ГДР Часовникът - RUHLA, златен /некво покритие, разбира се/ Е няма такъв кеф Ех, спомени, спомени ...

Страхотни истории и аз ви се радвам.
Хубаво, че си споменяте първите си часовници, но помните ли ситуацията около научаването четене на циферблата?
Жалко, че не всички имат спомен за тези моменти, ако не помнят да питат някой близък роднина.

Аз нямам спомени за първия ми часовник.Не съм от много паметливите.(Nякои помнят неща когато са били на 2-3 год.)
Но помня часовника на приятеля на баща ми-чичо Микаел.
Сигурно го помня от 40 години.Един такъв голям с много стрелки и копчета.
И все си мислех,че е Doxa.А като ми го подари жена му се оказа,че е Zenith.
И е само 38mm.

Аз първите мои и на брат ми часовници много-много не ги помня - честичко ги трепехме.
Помня джобния Лонжин на дядо ми и на баща ми, помня Лонжина на майка ми, но най-дълбоки спомени са останали от Омегата на баща ми.
Моите часовници не светеха в тъмното, а Омегата и Лонжина на мама светеха. Тях съм гледал под одеялото :-)
Първият успешно отворен часовник беше първият ми, ЗиМ. Преди това се пробвах на Омегата на баща ми, ама му одрах капака, а си отворих пръста :-)

Първия ми часовник е това CASIO:

Баща ми купи еднакви на мен и на брат ми,за да няма сърдити.Стъклото носи драскотина от едно лошо падане с колело,тип Школник:).Вече е изгубил звук,картината още се държи.Съучениците ми не вяраваха,че се зарежда от слънцето,защото като скриех слънчевия панел,продължаваше да работи.
А да познавам часа ме научи баба ми..Докато плетеше ни разказваше религиозни притчи на мен,брат ми и двамата ми първи братовчеди,или играехме на една игра с ластик,с вързани краища.Единият прави фигура с него,с двете си ръце,после другия го взима от него и прави втора фигура,после трета...май до 7-ма помня,че стигахме.Някой ако се сеща,да каже как се казва тази игра,да я потърся в нета.Трябва да съм бил между 5 и 7,когато е решила,че ни е време за часовника и го направи като игра между четиримата.Наглася го на определен час и ние са надпреварваме да го познаем.А самия часовник беше настолен Янтар в дървена кутия,трябва и той да е по шкафовете.

Хубави спомени!
Аз нямам спомен кога са ме научили да познавам часа, но предполагам, че е било на будилника на баба ми и дядо ми - Юнгханс с камбана отгоре. А първия си часовник получих малко преди да започа първи клас от другия ми дядо от Варна - Заря - кръгъл, хромиран, с жълти прави стрелки, централен секундарник и сребрист циферблат. Още е в една кутия в семейната къща в Габрово и си работи.

На две такива Зари 2009 постигнах най-голяма амплитуда - още малко оставаше до двойно чукане. Много ми харесва машината. В края на миналата година дадох едната на майка ми. Не я сваля, върви с минута на седмица - нямах време да я настроя по-точно.

varban написа:На две такива Зари 2009 постигнах най-голяма амплитуда - още малко оставаше до двойно чукане. Много ми харесва машината. В края на миналата година дадох едната на майка ми. Не я сваля, върви с минута на седмица - нямах време да я настроя по-точно.

Еѝ,спамер :rules Една тема не остана без "постигане на амплитуда, "крила" на пеперуда" Остави я тази тема да си е такава-леко носталгична,без много технически "локуми".

Романтиката днес е във моторите, които пеят във небето синьо :-P