Кво ти трябва?
Аз съм пенкелер,няма нещо с което да не съм се занимавал,ам беше много отдавна...в началото,когато се стремиш да се самодоказваш и още не знаеш по кой път да тръгнеш.И с офорт съм се занимавал,дълбок печат и суха игла,акватинта,но това като цялостен процес и технология е сложно и изисква допълнителни дейности,отнема ти цялото време,а аз не бях готов за това,исках да опитам от всичко и мисля,че не сбърках.
Абе за работа не ми се говори сега,от нея гърбав станах, виж за хоби,ако е не мож ми затвори устата.
Та като казах хоби,отдавна не съм готвил пред публика

,а вчера вечерта ми с прияде една от любимите ми супички,спомен още от детската градина. Простичка е,става сравнително бързо,не е скъпа,а и насища като манджичка.Сигур 7млн.българи я готвят така,ам тази си е мойта,супа Сейкошини.
Та слагам една такава 3л. тенджурка на котлона да завира водата,а в това време се заемам с продуктите,а те са:
- 250-300гр. кайма смес
- 3 неголеми картофа
- 2 по-големи моркова
- 1 голяма глава лук
- 1 голяма шепа нарязана на кубчета целина от фризера
- ориз,малко повече от половината чашка за водка или кафеена
- 2-3 супени лъжици,накълцани белени домати от консерва
- три домашни яйца
- кисело мляко
- натурален лим.сок
- чубрица
- черен пипер
- магданоз
- сол
Та докато завира водата,нарязвам зеленчуците,моркова на дребни кубчета,лука на средно едро,той се стопява и картофите на около 1.5см.и те в процеса на готвене,се стопяват и ставят като барабонки.Който иска може и на по-едро.Докато приготвям това,водата е кипнала.
Слагам зеленчуците да се варят,като слагам и сол.Трябва им 15ми.
За това време приготвям топчетата.Омесвам каймата със сол,черен пипер и чубричка.
От нея правя малки колкото лешник (1.5см.)топчета,не трябва да са много по-големи,иначе ще ядем супа от кюфтета.Тая процедура ми е най тегава,отива ми към 10 мин.и понеже трябва да се овалят и в брашно едно по едно,съвсем се вкисвам.Ам нали знаете,че като накараш мързела да работи,все ще измисли нещо. Та както са в тавичката,ги наръсвам с пудра захар отгоре
и после изигравам един нестинарски танц,само ,че вместо икона нося тавиката пред мен и се получава ей това
Таман е време да ги пусна в тенджерата,внимателно,едно по едно,да не се слепнат и леко разбърквам.Олио на тая супа аз не слагам,каймата пуска достатъчно мазнина. След което,разбира се забравям да намаля котлона,а и да открехна малко капака и след точно 2мин.разбира се прекипява и се налага спешно попиване на чорбалък с домакинска хартия.Тоя номер съм го правил и по два пъти някогиш. Та ,ако ви се случи такава радост,трябва да се сипе мъничко олио,щото предната мазнина е отишла по плота на печката.
Така супата вече трябва да къкри на слаб огън около 30мин.
Докато къкри,приготвям застройката.Правя я обикновено с две яйца,но тези бяха маломерни и пльоснах три,макар,че то жълтъците са колкото големите,ам бялото е по-малко.Чудесни яйца,с истински цвят на жълтъка,носят ми ги от едно близко село,пресни-пресни,оттам вземам и киселото мляко,краве и козе,запечатано и стерилизирано в големи буркани.Та разбивам ги като сипвам лим.сок за да не се пресичат(използвам целите яйца),а и тая супичка търпи доста киселичко,малко сол и 2/3 кофичка кисело мляко.
Остава ми време да се гътна на стола,да изпуша един тютюн и да обърна една бира. Като минат 30-те мин.бълбукане,слагам доматките и сипвам ориза.Трябва им 10мин.слагам и чубрица и пробвам на вкус за сол.Като е готова,добавям застройката,много бавно и внимателно с черпака,от супата в купата и от купата в супата,всички знаете как става.Преди туй съм изключил котлона и варенето е престанало.Накрая наръсвам с пресен магданоз и идва време да злоупотребя с една малка гроздана с това чудесно мезе,балсам за стомаха.
Супата става доста гъстичка по този начин поради причината,че имаме отделяне на нишесте от картофите,от ориза,а и от брашното от топчетата,става почти като на крем супа бульонът.
Време за приготвяне - час и десет,час и петнайсет мин.
Стойността,дори и да включа и ток,не надвишава 4.00лв.
Излизат минимум 6-7 прилични порции.
Ха да ми е сладко,а и на вас като си я направите.
