Любовта към часовниците е в мен от съвсем ранна детска възраст, от както чичо ми ми подари един електронен часовник (санийо май беше) , който се отваряше от към стъклото с 4 малки винтчета.Бая носене изкара. Това беше и първия, който "моднах" - смених му плексигласовото стъкло(счупи се) с направено от мен и сложих логото на Кока Кола под него
През годините съм имал различни евтини кварцови и механични часовници, без да им отдавам голямо значение докато преди около година любовта ми се превърна в лудост
От тогава само това цъкам през всяка свободна минута.
Восток Амфибия ми е мечта пак от детските ми години. На един приятел баща му му донесе една амфибия. Може би да е била с каса 420, но на мен ми изглеждаше огромна и мъжкарска. Много исках и аз такъв часовник и се присетих когато лудостта дойде. Купил съм си 2-3 стари от различни сайтове и един чистак нов от Мераном - 24 часов Командирски. Заглеждам още 2 от мераном, а през останалото време разцъквам българските базари за нещо дърто
и много си го харесвам. По безел е много близо до един модел на Сейко и всъщност ,това е и едно от нещата които ми харесаха в него. Нормално масивен, цветове ала Стендал, 31 камъка автомат, коронка на винт, достатъчна за мен водозащита ,оригинална каишка (сега му взех и едно червено НАТО , а цената на половината на една Амфибия. Има си своето излъчване. При модела на Коста само малката секундна разваля малко дизайна. Излишна е според мен за такъв дизайн и часовник. Ма мода,търсене, за всекиму по нещо 
