Да си спомним...

[atanweb]

По коледа изплуват спомени от детството и ще бъде интересно в тази тема да си поговорим като деца за историята на научаваето и опознаването на часовника.
Аз си спомням, че пътувах във влак за Киев в спален вагон със семейството ми, разбира се за малко дете повече от няколко часа пътуване във влак се оказват досадни и за да ми минава по бързо времето беше взето решение да се науча да "познавам" часовника. Мисля, че съм бил около 6 годишен. В периода на пътуването до Киев и после до Донецк си спомням, че бях успял да цепя минутата и бях много щастлив. Жалко, че нямам точен спомен за часовникът на който съм се учел, но най вероятно е Ракета която и до днес е с мен и най вероятно ще я споделя в темата за Любим часовник.
Споделете и вие ако си спомняте.

[plamenhar]

Пътуваме за ГДР с русенския младежки оркестър-1968г.
С влак-по 6 души в купе.
Аз спях горе на скарата за багажа.
Пристигаме.Аз имах 38лв.-10те бяха нелегални.
Купих нов куфар и го напълних със стока-обувки Саламандър на мен и майка ми и баща ми.
Две одеяла.Динамо,помпа,фар,стоп-за бегача ми.И още безброй неща,които и не ги помня.

Та по темата-един съученик-Франк Нисим се казваше си купи една кесия с немски часовници.
(Между другото ни водиха във фабрика за часовници и верижки.)
Почти цялото му време минаваше в навиване.
На връщане във влака установи,че единия не работи-отвори прозореца и го запокити.

Има и друга история с него в дрезденската зоологическа,но нея по натам.

[Seikosha]

За мене не точно Коледа,а Нова Година 1963 или 64г. са свързани с моят първи часовник. Ние тогава със сестра ми получавахме новогодишните подаръци и си тачехме дядо Мраз,та и до днес.
Та,бащата понеже беше роден в Констанца знаеше румънски,а и руски добре и 4-5 пъти годишно го вземаха безплатно като преводач с разни екскурзии,които тогава се организираха от профкомитетите. Все до Одеса и Констанца (на пазар)Тогава в Румъния имаше много китайска стока,а от Одеса носеше евтини съветски полезни неща за бита. Та тая или оная година,бяха преди празниците с майка ми до Одеса и аз дори и с детският си акъл,надуших,че новогодишните ни подаръци със сестра ми, ще да са оттам.Понеже оставаха няколко дни до Н.Г.знаех ,че ги скатават някъде и знаех и точно къде . Та в една кутийка,го видях първият ми Восток,оттам и любовта ми към тази марка.С бял цифер с датник,сега като си мисля,трябва да е бил 2214 с позлатени стрелки,иначе хромиран,лъскав,в кутийка,като ми го връчиха на Н.Г.примрях от радост,щото няколко дена,ме гризеше мисълта,че старият може да си го е взел за себе си,ама той носеше Докса и Лонжин.Всички тези мигове,още от първата нощ и няколко дена подред са се запечатали много силно в паметта ми.Понеже нямах каишка още,майка ми му върза един шивашки ластик и ми го сложи на ръката,а аз по юргана с една батерия от ония старите ЖП с червена и зелена светлина,завит през главата,го гледам как стрелката му се движи ли движи и го слушах как цъка и си мислех,че няма по-щастливо дете от мене.И така дни на ред,докато старият не ме спипа,че не спя и ми отне светлината в тунела с обещание за физическо насилие,ако продължа. Така и не можах да намеря такъв модел,ама все някога ще запаля пак батерията под юргана.

[atanweb]

Много силна история. Харесва ми.

[rosen_er]

Това е първият ми часовник .И преди съм разказвал историята му.Купен през 1964 г.По онова време "ударниците" ги награждаваха с екскурзии до СССР.Баща ми го купува от Ленинград за бебето (току що съм се бил родил) ,за себе си купува "Спортивен" ,коѝто е в доста лошо състояние но пазя.Подариха ми го (дадоха ми да го нося,защото преди това много пъти съм го държал в ръка) по случаѝ първият учебен ден -1971г.Беше с кафява кожена каишка(без подложка) ,но подобна на тази с която съм го спретнал в момента.Всички ми завиждаха,изглеждаше много голям на ръката ми по онова време.Като се скапа кожата изрязвах от "Руско НАТО" по-къса каишка и с нагорещена игла правех дупките.Скоро го разглеждахме с наѝ-добрият ми приятел ,още от ония години.Направо ме смая като каза,че го помни с кафявата му каишка.Тогава ми се струваше,че свети в тъмното като фенер.Колко часове съм го гледал като си легна вечер......Не го свалях и една нощ стъклото паднало по някакъв начин и стрелките се бяха изкривили,а светомасата паднала.Баща ми го даде на часовникар и като каза,че е готов нямах търпение да получа отново.Като го взех в ръка направо щях да умра-стрелките само бяха изправени ,но "празни".Продължих да го нося,но без радост.Преди две години като почнах да се интересувам от часовници го потърсих при баща ми.Там беше .Заедно със още 12-13 часовника ,които си спомнях много добре:на баща ми ,на дядо ,на сестра ми и няколко мои........на маѝка ми купен от същата екскурзия заедно с тези на татко и моя.Много спомени ме налазиха...... Показах го тук и Митаака от Бяла Слатина ми подари чисто нови стрелки(за което съм му много благодарен).Смених му счупения баланс и в момента изглежда по този начин и много добре работещ.От тогава е любовта ми към "Восток".Сега си го слагам понякога ,но ме стяга много яко носталгия,затова се случва много рядко.
Това е .Имам интересна история и за първият ми електронен часовник,но нея друг път

[Pavlin]

Браво момчета, страхотни истории. Радвам се много като ги чета.
За съжаление не всички помним тези първи моменти...

[marind]

Еййй, тази тема ми върна ебаси спомените Първият часовник ... Подарък от леля ми, живееща в ГДР Часовникът - RUHLA, златен /некво покритие, разбира се/ Е няма такъв кеф Ех, спомени, спомени ...

[atanweb]

Страхотни истории и аз ви се радвам.
Хубаво, че си споменяте първите си часовници, но помните ли ситуацията около научаването четене на циферблата?
Жалко, че не всички имат спомен за тези моменти, ако не помнят да питат някой близък роднина.

[plamenhar]

Аз нямам спомени за първия ми часовник.Не съм от много паметливите.(Nякои помнят неща когато са били на 2-3 год.)
Но помня часовника на приятеля на баща ми-чичо Микаел.
Сигурно го помня от 40 години.Един такъв голям с много стрелки и копчета.
И все си мислех,че е Doxa.А като ми го подари жена му се оказа,че е Zenith.
И е само 38mm.

[varban]

Аз първите мои и на брат ми часовници много-много не ги помня - честичко ги трепехме.
Помня джобния Лонжин на дядо ми и на баща ми, помня Лонжина на майка ми, но най-дълбоки спомени са останали от Омегата на баща ми.
Моите часовници не светеха в тъмното, а Омегата и Лонжина на мама светеха. Тях съм гледал под одеялото :-)
Първият успешно отворен часовник беше първият ми, ЗиМ. Преди това се пробвах на Омегата на баща ми, ама му одрах капака, а си отворих пръста :-)

[Ice eyes]

Първия ми часовник е това CASIO:

Баща ми купи еднакви на мен и на брат ми,за да няма сърдити.Стъклото носи драскотина от едно лошо падане с колело,тип Школник:).Вече е изгубил звук,картината още се държи.Съучениците ми не вяраваха,че се зарежда от слънцето,защото като скриех слънчевия панел,продължаваше да работи.
А да познавам часа ме научи баба ми..Докато плетеше ни разказваше религиозни притчи на мен,брат ми и двамата ми първи братовчеди,или играехме на една игра с ластик,с вързани краища.Единият прави фигура с него,с двете си ръце,после другия го взима от него и прави втора фигура,после трета...май до 7-ма помня,че стигахме.Някой ако се сеща,да каже как се казва тази игра,да я потърся в нета.Трябва да съм бил между 5 и 7,когато е решила,че ни е време за часовника и го направи като игра между четиримата.Наглася го на определен час и ние са надпреварваме да го познаем.А самия часовник беше настолен Янтар в дървена кутия,трябва и той да е по шкафовете.

[nevenbekriev]

Хубави спомени!
Аз нямам спомен кога са ме научили да познавам часа, но предполагам, че е било на будилника на баба ми и дядо ми - Юнгханс с камбана отгоре. А първия си часовник получих малко преди да започа първи клас от другия ми дядо от Варна - Заря - кръгъл, хромиран, с жълти прави стрелки, централен секундарник и сребрист циферблат. Още е в една кутия в семейната къща в Габрово и си работи.

[varban]

На две такива Зари 2009 постигнах най-голяма амплитуда - още малко оставаше до двойно чукане. Много ми харесва машината. В края на миналата година дадох едната на майка ми. Не я сваля, върви с минута на седмица - нямах време да я настроя по-точно.

[rosen_er]

На две такива Зари 2009 постигнах най-голяма амплитуда - още малко оставаше до двойно чукане. Много ми харесва машината. В края на миналата година дадох едната на майка ми. Не я сваля, върви с минута на седмица - нямах време да я настроя по-точно.

Еѝ,спамер :rules Една тема не остана без "постигане на амплитуда, "крила" на пеперуда" Остави я тази тема да си е такава-леко носталгична,без много технически "локуми".

[varban]

Романтиката днес е във моторите, които пеят във небето синьо :-P