Страницата на Върбан / Страничка Варбана

[varban]

Двама души да ми уйдисват на акъла по електронно-механичните и да се ядат
Ще се сприятелите, като аз и Сейкоша-сан. С него се сдъвкахме заради писалки

[dreadx]

-- кратка пауза, за да играем аукционите на топи -- Ето за това ме е яд, че не го спечелих.
Въпреки, че изобщо не струва дори и толкова, колкото заложих -- ама нещо в него ме кефи:
http://auction.bg/A2627038-ESTIA_" onclick="window.open(this.href);return false;ЗА_ЧАСТИ_35мм_БЗЦ

А Seikosha все ми се подиграва за Рухлите. Иначе ми е безкрайно симпатичен. С интерес следя и винаги съм се кефил на творчеството му - както по часовниците, така и в областта на готварското изкуство.
- Ама все още не мога да му разбирам кога се заяжда и кога не чак толкоз. ;)

А и не че държа с някой непременно да се изпокараме, за да е интересно
- има доста по-интересни неща, с които да се занимаваме през свободното си време.

p.s. И много ми беше забавна историята - как си спазарил калкулатора.. :)

[Seikosha]

Става яко! Инженерната мисъл завладява форума,както бежанците западна Европа Вече имаме поне трима такива ingénieur ,че и един от Еспана. Ако довтасат още 1-2, жална и майка на форума
Майтапя се,или се заяждам, ама "не чак толкоз" Все пак инженери създават часовниците,не дизайнерите.
Аз съм пълен лаик (аз поне си мисля така) ,но според мен всяко живо и неживо тяло,би трябвало да има температурен диапазон в който може да съществува +/- градуса и си мисля,че ,ако знам ,поне горе-долу при колко градуса минимална температура би работила,или имала живот една батерия,бих я взел съвсем спокойно,имайки се предвид все пак ниската цена и я бих хакнал във фризера за няколко минути Сигурен съм,че колкото и да трае запояването после,едва ли ще може да стигне температурата на анихилация. Само импровизирам с мозъчните си гънки,няма как да го пробвам лично.

[varban]

Аз също няма да се навирам между шамарите, щото и двамата са електрончици, а те със заповяването са толкова интимни, като химиците с миенето

Бях писал, че ще разкажа за треша с термодвойките...
Те се използват за много работи, ама в катедрата ги ползваха главно за запис на температурния профил на горене на разни състави. В образеца се заливат, запресоват или се поставят по друг начин термодвойки с малък диаметър. Образецът е цилиндър, примерно 10 на 20...30, отстрани се маже с нещо, което трудно гори (епоксидка). И се пали в разни бомби. Гори по челото, и като фронтът на горене стигне до термодвойката, се записва покачване на температурата. Най-интерсното беше покачването на температурата от началните 20 или 60 или минус 60 градуса до около 200...300 градуса. После идва пламъка и термодвойката нещо показва, докато даде фира. Щото на 3500 градуса няма какво да издържи. И излиза, че такъв измерителен инструмент е еднократен. В образеца слагахме толкова датчици, колкото канала на апаратурата за запис имахме... май 12 бяха. Аналогови После снемахме напреженията и идваше тежката математика.

За да не се изкривява много картинката, се вземат най-тънките проводници, които са достъпни. И най-труднотопимите. При нас това беше волфрам-рениева сплав, с 5 и с 10% рений. Реният - за да направи волфрама мъничко по-мек, щото иначе тел не може да излезе - чупи се. А диаметър... май пет стотни беше.

Та това - за увод

Термодвойките ги правеха едни мацета, с полусамоделна апаратура за импулсно заваряване. Под микроскоп се нагласят двете телчета, допират се, зареждат се кондензатори с определен капацитет до определено напрежение, и се натиска копчето. И... в 10 случаи не става. Електродите се подрязват, нагласяват и пак. Малко да се мръднат, и или се изпаряват, или не прескача искра. Абе правеха по двайсетина термодвойки на ден на човек. И им изтичаха очите от кьорене през окулярите на тия МБС.
Та това беше увод.
А в повествованието - едно от двете мацета ;) Ако питате, що не и двете, ще си кажа, че никога не съм закачал две колежки. Само по една. Иначе стават разни аберации, които биха се отразили зле на крехката ми психика

Пак се отплеснах, няма да детайлизирам, какво стана с мацето, ще разказвам за термодвойки и заварки

Значи така. Вместо хай-тек самоделката предложих чисто пънкарско изпълнение. Взех един шнур (май с щепсел беше ) и единия извод го вързах с нещо от неръждавейка. Лъжица ще да е било.
Взех чаша, налях в нея водопроводна вода, сложих вътре едно към гьотери сол и разбърках до разтваряне. Не че нямаше сумалък везни в радиуса ми на действие, ама като не знаеш, колко трябва, що да теглиш точно?
Към другия извод на шнура свързах термоелектродите, усукани накрая. Прикрепих ги към стъклена пръчка, така че да стърчат малко. Пуснах лъжицата с едната жица в солената вода, включих щепсела в контакта и внимателно почнах да доближавам усукания край на волфрамовите телчета до водата. Прескочи искра и част от телчетата се изпари Изключих щепсела, отлях половината вода в мивката, и пак отначало. Пак се изпари, ама по-слабо и по-малко.
И така налучках положение, в което при докосване на усуканите телчета до водата ставаше едно црррък, прескачаше слаба искра и телта не се изпаряваше, а ставаше на топче.
Дадох го на мацките, те го харесаха. И за половин час им направих дневната норма, те само готвеха телчетата. После се престраши първо едната, а после и по-хубавата ;) Докато се учеха да заваряват, направиха бая-бая термодвойки. И почнаха да прибират чарковете. Аз исках да излея водата в мивката, ама и двете гракнаха: НЕ НАДО! Ще направим анализ, та следващия път да знаем, колко да слагаме

И така Те после почнаха да слагат и разни други добавки, и май смениха готварската сол с амониев нитрат. Аз ги посъветвах да сложат и спирт в рецептурата, те се захилиха и казаха, че отдавна е там. Не щото трябва, а за изписване. Спиртът беше валута по горбачово време. Нищо, че е течен, доста твърда валута си беше Ако нещо ти трябва срочно, спирт помагаше повече от заповед на ректор

[varban]

Всичкото това добре, и микроскоп за в къщи почнах да търся сериозно за втората Слава, ама вчера някаква история с дясното око - дразни, сълзи, виждам размазано... Преди две години и половина нямаше да му обърна внимание, ама след приключението с химическия пилинг на роговицата на лявото току-що уговорих час на очен лекар Може да е влязло нещо, може от студа да е, ще ида утре да го види. Щото с едно око трудно се кара, видях какво е, не искам да повтарям

Това нямаше хич да го пиша, ако не беше спецификата на форума. Вардете си очите, колкото можете, щото от това наш'то хоби по-добри няма да станат. Поне да не стават по-зле :(

[stepona555]

Последно писание на тема свързване на метали,първо е в чужда тема и прекалихме , второ аз н есъм заварчик и оставам с впечаятлението че нивото ми е твърде различно от вашето за да си позволявам да участвам в обсъждането.

Сейкоша , не знам как влияят ниски температури на електролита в батерията , повечето руснаци за които съм работил , си държат новите батерии за дистанционните и фенерчетата в хладилника, но не във фризера.
Да охладиш нещо преди запояване е доста революционна идея , според менще доведе само до по голямо време на нагряване на детайла за да се достигне температурата за запояване , под която се получава студена спойка , много интересен преходен процес който се държи хазартно като генератор на случайна проходимост .Това по дълго време води до по успешно изпичане или изпържване на електролита.

Явно във вашия секретен цех е имало внедрен индианец от Южна Америка , защото отдавна в туба се въртят видеа каксе прави електрожен с кофа вода и сол.
В конкретното видео се чува между 18 и 20 секунда тайната индианска рецепта за електролита
10 литра вода и 5 кг сол на гранули, останалото е веселба

[varban]

В мойта, твойта и на Сейкоша-сан в темите не може да се прекали с нищо, по определение
Всъщност може с нещо ценно за саат-будалите Щото то трябва да се пише в правилните раздели и теми, та да може да се търси лесно. А тук си чешем езиците и клавиатурите ;)


Колкто за запояването - вярно е. Идеалната рецепта е грееш силно, запояваш бързо Някъде из руско грееха крачетата на цифера с горелка, и пак не го прецакваха. Щото става бързо. Аз пробвах с поялник и с горелка. С горелка е по-добре Но не достатъчно де. Ама на мен ми е по-интересно да чопля бурми и машини, отколкото да правя хубави часовници.

Като дойде да махам и слагам стрелки и цифери, мъка ми е. И досега това ми е най-трудно, ако е нов цифера. На стар съм много добър и бърз, а на нов ме е страх

[varban]

... първо е в чужда тема...

Тази тема нито е моя, нито на Павлин, нито на модераторите, а е обща. На всички, които са във форума, и даже на нерегистрираните


Тук вече се отплесвам на друга страна.
По мое скромно разбиране, чужди теми във форум няма. Щом имаш права да четеш, можеш да я четеш. Щом имаш права да пишеш, можеш да пишеш. Като се спазват писаните и неписаните правила. Колкото по-малък е форума, толкова повече са неписаните ;) Нашият е от малките. Много работи тук не са така, както съм свикнал. Ама... като ми харесва, стоя тук. Ако нещо не ме устройва, мрънкам и пиша чаршафи. Ако престане да ми харесва, първо ще престана да пиша, а после - и да чета. Същото ще стане, ако загубя интерес към предмета на форума и/или към компанията. И няма да се разбере, защо съм престанал да се появявам. А ако интересът се върне, ще почна да пиша пак. Без довиждане и добър ден

Едно няма да правя - сцени и драми. Така съм свикнал Така се правеше в мрежата, поне отначалото.

Бяхме млади, и не ни пукаше. Не мислехме за Голямата скука, кефехме се на възможността за общуване. Заедно с общуването и научавахме някои работи. От новини с един ден преди да пъкнат по телевизията и да ги напишат във вестниците, и до работи, които никога няма да се появят, щото не са интересни почти за никой. За часовници, за химия, за космос, за ракети, за програмиране, за история (военна ;))... май в такива места съм ходил.
Отвреме-навреме изчезваха никове. Мислехме си, че просто този, който стои зад тях, няма време, или достъп до мрежата, или е сменил интересите си. И аз си мислех така. Сигурно е по-просто. Ама като поодъртяхме, почнахме да следим, какво става с определения ник. Щото живеем в мрежата и едновременно - в реалния живот. Може да се сприятелим в мрежата, без да се виждаме, може и да се видим след това от дъжд на вятър.

И както може да загубим приятел в реалността, така може да го загубим и в мрежата. Или накрая и нас да загубят неизбежно е, работата е да е възможно по-късно

Абе еште, пийте и носете най-хубавите часовници И ценете мястото, а мястото са хората в него!

[stepona555]

Ok , забравил съм кавичките на чужда и веднага се поправям като първото място на което ще се появят 7 те заедно е тук






Направих и една с другите кварцово балансови , сега се замислям , че и електрико балансовите са за общата снимка .
Щракнах няколко пъти с тиме.инс , не съм се мъчил да ги изравнявам до секунда , т.е. пробвах , ама тръгват след 1 сек или веднага.
Това няма значение , ще видим утре какво ще покаже фотото
Как са очите прогледна ли

[atanweb]

Само не знам кое е Иля Илф и кой Евгений Петров - чета ви с удоволствие.
Приложната наука която показвате много кефи.

[varban]

То няма дерт с виждането, даже погледнах една машина (пак 3055) през лупа - ясно виждам положението на рубина в зъбите на храповото колело и разни други подробности. Ама сълзи и дразни. С таблет се оправям някак си... то през оная случка аз в болницата бях с таблета. Казах на докторките, че мрежата за мен е като българо-съветската дружба за Георги Димитров и те не ме тормозеха

[varban]

Приложната наука която показвате много кефи.

От цялото това приключение около двете транзисторки най ме кефи, че dreadx се върна. Ние с него сме на един акъл

[dreadx]

ъъ.. какво е "генератор на случайна проходимост"?

Google: Няма резултати за "генератор на случайна проходимост".
Google: Няма резултати за "случайна проходимост"..

Аз пък очаквах да върне поне един резултат - тази страница.

..много интересен преходен процес който се държи хазартно като генератор на случайна проходимост .

- Приключихме темата със запояването на батерии, но тази вечер реших да потърся документи от реномирани производители и ето какво установих:

По принцип не препоръчват да се запоява директно върху батерии, но ако това се прави, то да е с по-нагрят поялник.
- 350 оС - и да се прави бързо - до 5 секунди максимум. (* цитатът е от документи на Panasonic за литиевите батерии.)

По принцип има литиеви батерии, чийто корпус е от неръждавейка и не се запоява (говорим за кръглите батерии - button cell). Не за 5 секунди, а и за 50 не може да се направи читава спойка. Естествено батерията би се прегряла 10 пъти за това време.

Вероятно такива батерии визираше колегата с богатия опит в областта на всякакви науки, свързани с електрониката. (- всъщност така и не разбрах с какво точно се занимава. То и да сервизираш лаптопи, пак може да се каже че си специалист с богат опит в областта на електрониката - нищо, че работата ти е да развиваш и да завиваш винтчета.)

Аз пък съм срещал и много литиеви батерии, които се запояват чудесно. Ето, че и двамата имаме някакъв опит - но опитът може да е доста различен.

В друг документ на производител на батерии, се препоръчва за машинно запояване към платките (тип wave-soldering), следния температурен режим:
/няма да цитирам цялата таблица, само започва с: Preheat (wave) up to 140 °C up to 180 sec./
- значи не е толкова страшно.. :)

Между другото много ми хареса и креативното мислене на Seikosha - въпреки, че идеята му пак беше поставена под общия знаменател: "вие нищо не разбирате".
-- Значи ако батерията е студена, ще се получи "студена спойка" - така ли? ;)

По-скоро не е практично в промишлеността да се държат батериите в хладилник. Иначе си е голяма далавера да е с едни минус 40 градуса надолу.

Тинолът се топи при 180 оС - материалите, от които е направена батерията си имат определена топлопроводимост. На нас целта ни е да вдигнем рязко температурата в мястото на спойката и да си свършим работата, докато топлината не е успяла да се разпространи нататък - по другите материали. И докато не е вдигнала температурата им над определена стойност.

Понеже пишем в темата на varban, а той е учен -- нека да се има предвид, че в научните среди не се приемат типичните аргументи на форумните многознайковци. Всичко трябва да си има обяснение.

оставам с впечаятлението че нивото ми е твърде различно от вашето за да си позволявам да участвам в обсъждането.

Когато те вълнува даден въпрос, може например да потърсиш информация, да прочетеш - това е един чудесен начин да си вдигнеш нивото.

Ето, помолих те за аргументи и сам видя, че всъщност нямаш такива.
Тук никой не осъжда незнанието. - аз много добре знам, че също не знам много неща.

Ако искаш, както аз сега споделих прочетеното за батериите - ти пък може да провериш до колко градуса могат да се съхраняват в хладилник - и също да споделиш с нас. Ето това е правилният начин да научаваме нови неща.

Ама да не тръгнеш да разпитваш Пешо и Гошо. Надявам се да споделиш конкретна, проверена информация, а не нещо като:
-- Не знам, ама Гошо каза: - абе ти луд ли си, на тая батерия ще й измръзнат дарадонките и аз за нищо на света не бих я сложил в часовник -- освен ако не искам да си имам големи неприятности!

Глупости говорят хората - на поразия! - Не знаят, но и не искат да си признаят.

Недей да приемаш всичко за чиста монета - и че човекът, който ти го е казал говори на базата на някаква информация или опит.
(ако питаш мен изобщо не се информирай от тоя и оня..:) - а в изказванията ти личи, че точно така правиш..

Всъщност, нали са ми отворени документите, я да видя. - м, да - батерията може да работи до -55оC.

Не е лошо, че се отвори дискусия за батериите - ето как се научават интересни неща.

За термо-двойките и аз така съм чувал - в солен разтвор. Даже за по-дебелите, че се натопявали във водата усукани една за друга двете жици, включваш ги в контакта и вдигаш шалтера - прас! - бушонът изключва - а двете усукани жици са се сплавили в идеална термо-двойка. Не съм го пробвал.

За електрожен от подръчни материали идеята не е лоша. Ама сигурно не може да се заваряват дебели железа с него - бушонът е 25А.

Това ми напомни за един колега - веднъж ми обясняваше как зареждал акумулатор с подръчни материали. Включил го в мрежата на 220V, като в един буркан си забъркал някакъв електролит и натопил пластини от съответните метали - и се получило диод. Ама не ми хареса много този вариант - с буркана. Той може би и колегата имаше някаква мания да се изтъква постоянно колко е ерудиран и находчив. А не ми хареса защото ако го правиш вкъщи -- то по-добре да си потърсиш истински диод. А ако го правиш за "сървайвър" - примерно да кажем, че буркан и сол ще имаш, ама жици няма да имаш.. ;)

Аз съм зареждал акумулатор с подръчни материали - директно от контакта, през крушка. Ама крушка от 100 вата пуска само половин ампер и не става бързо.

p.s. А въпросните часовници Слава-Камертон бяха просто един добър повод.

Когато временно престанах да влизам във форума - взех да чета по други форуми, за други неща (не часовници). После си мислех да вляза, ама си викам: то толкова неща сигурно са се събрали за четене - я да го отложа за когато намеря време..

И тогава varban ми се обади, да ме пита защо не влизам - и си поговорихме. И много добре знаеше, че човек не може да се откачи изцяло от часовниците.. :)

Наистина за известно време не се занимавах с часовници. А след това влязох да поразгледам из аукциона - и докато се усетя си накупих няколко.. :)

Сега пак се върнах след един разговор с varban. И наистина с него сме много на един акъл.. ;)

[Seikosha]

Дреадриймчо,че ти изби рибата бе чоджум с този пост Ма извади си пръстите от контакта бе готин. Що тъй се трогваш от думи и катериш с рогите напред, биля за пусто. Знаещ си и можещ наверно,всички го знаем и не е нужно да го пействаш бадева. Всички тука сме можещи и не за всичко за съжаление знаещи. Нали за туй бе приятелю,споделяме,умуваме,за да стигнем накрая до истината и до съгласие и да сме полезни на някой, а не само да си чешеме езиците. Явно времето си прави шеги,не те помня така "закачлив" ,а и себе си не моа да познам с тази нова хрисимост,ма ми харесва,по-добри филми дават като заспя. Не се впрягай когато видиш бунак насреща си (като мене примерно) ,намекни му го и ако той е малко по-малко бунак отколкото го мислиш,той ще те разбере. Като цяло всички се раждаме бунаци, но някои с годините го докарват до заводски доступ +/- за баланс де,както се казва,нещата,материята и хората както е казано са винаги в някакво движение, в което все пак, търсят равновесие.

[varban]

dreadx> Понеже пишем в темата на varban, а той е учен -- нека да се има предвид, че в научните среди не се приемат типичните аргументи на форумните многознайковци.

Къв учен съм аз?! Типичен инженегър, и ако се различавам с нещо от инженерите от българските люпилници, то е заради alma mater. Всеки институт си има специфика.

Не обичам думата университет, защото това, което завършват инженерите, не е университет. И обратно - университет инженери не може да произвежда А новите реформи специално в инженерното образование ще доведат (и вече водят) до провал в поколения и поколения инженери. Говоря за химици, разбира се. Другите не ги знам отвътре.

Лошото при нас е, че всичко хубаво от ХТМУ идва от това добро, което е останало от ХТИ. Самото разделяне на квалификационните степени е жива щуротия и губивреме. В завод бакалаври не трябват. И магистри не трябват. Трябват инженери. Щото заводите с нищо не са се променили, ако работят. Не говоря само за нашия. Всички са така. Ако не правят нещо дребничко и простичко. Ама то за производство на полиетиленови пликове тип потник инженер не трябва. Освен в редките случаи, когато се закучи нещо.